BG EN
Начало История Флора Фауна Селото Галерия Линкове
 Районът на село Малък Преславец е богат на паметници на културно-историческото наследство от различни епохи и цивилизации. По отвесния бряг на реката между Малък Преславец и Ветрен в дебелите льосови напластявания, археолозите откриват керамични оръдия на труда, свързани с първобитните обитатели. Те датират между един милион и десет хиляди години преди Христа и се явяват един от най-ранните паметници, свързани с хомосапиенса не само в България, но и на Балканите въобще.
 Праисторическо селище, разположено на 3,2 км северно от селото, до североизточната част от блатото при дунавския бряг, открито при строителството на хидромелиоративно съоръжение 80-те години на 20 век. Датирано е около шест хиляди години преди Христа и е определено към ранния неолит. Принадлежи към културните Градешница и Старчево-Криш. Засега това е едно от най-ранните стационарни селища, открити в Добруджа. Намерени са великолепни керамични съдове, предмети на бита и няколко праисторически жилища. В едно от тях е открит уникален праисторически гроб с реставрация, датиран шест века преди Христа. Тялото е намерено в поза “хокир” (като дете в майчина утроба). Това е едно от най-ранните датирани погребения в Българските земи и на Балканския полуостров.
 Праисторическо селище на 2,6 км северно от селото, разположено на крайезерна тераса. Датира от бронзовата епоха. Праисторическо тракийско селище, римска, късноримска, ранновизантийска и ранносредновековна българска крепост. Разположена е на 3,7 км северно от селото и на 0,5 км югозападно от пристана в местностите “Градището” и “Марата”. Обекта е частично археологически проучен и там са разкрити U-видна и ветрилообразна ъглова кула от късноримската епоха.
 Ранносредновековно селище и крепост, отстоящи на 4,2 км северно от селището и на 0,5 км източно от пристана в местността “Саръ Борун”. Крепостта попада в свлачище и по-голямата част от нея е пропаднала в коритото на р. Дунав. Личат следи от южната стена, градена от ломени камъни, споени с глина; има следи и от ров. На повърхността се откриват фрагменти от ранно-средновековна керамика.
 Римски път - през Римската епоха - II-IV век през района на Малък Преславец е минавал един от най-важните пътища на Римската империя край брега на Дунав, свързвал Рим през Виена до Черно море.
 За римските пътища на Балканският полуостров проф. Н. Мутафчиев в своето съчинение “История на българския народ” казва: “По тия големи пътища се движели римски армии, пътувала и държавната поща и затова те били снабдени с всички възможни в тогавашно време улеснения. На по-големи разстояния по тях се намирали добре уредени станции, в които пътниците могли да пренощуват."
 Според картата на Кастория, римският крайдунавски път, идващ от Нове (Свищов), Сексажинта Приста (Русе), Трансмариска (Тутракан), минавал и през римската станция Нигринияна, която се намирала в местността “Градището” край сегашното село Малък Преславец, и продължавал през Кандидияна (с. Попина), Тегуличия (Сребърна), Дорусторум (Силистра) до устието на река Дунав.
 В развалините на “Градището” е намерена мраморна плоча с надпис, която говори за сраженията на българският хан Крум с византийският император Никифор в 811 година. Тази плоча се съхранява в археологическия музей - гр.София.
 За красотите на местността “Градището", допълнени с прекрасната гледка на блатото край Малък Преславец, говори и едно писмо на Киевския княз, посетил местността, до майка му, в което той пише: “Майко, ако искаш да видиш по-красива земя oт Киевската, ела в Кадъ-кьой” (писмото се съхранява в държавният исторически музей - гр. София).
 За Омуртаговия Преславен дом на Дунав край с. Малък Преславец узнаваме от надписа, издълбан на една мраморна колона в църквата “Св. 40 мъченици” в гр. Велико Търново, който е бил преписан и издаден за първи път от Христо Даскалов от Трявна през 1859 г. Този надпис и всички първобългарски надписи, открити до 1905 г., са издадени и преведени в том 10 на “Известията на руския археологически институт в Цариград” от директора на института Теодор Успенски.
 Хан Омуртаг (814-831), след като направил своя Преславен дом на Дунав, издълбал на мраморна колона с гръцки букви първобългарски надпис, за да увековечи това важно събитие от своята строителна дейност.
 През време на Второто българско царство Иван Асен ІІ издигнал храма “Св. 40 мъченици” в Търново по случай Клокотнишката победа над гърците в 1230 година. Тогава мраморната колона с Омуртаговия надпис била пренесена и използвана като подпорен стълб на църквата. Колоната и надписът са запазени до днес.
 Върху мраморната колона Омуртаг наредил да се издълбае надпис, който да напомня на бъдещите поколения на българското племе за неговата строителна дейност. Част от надписа гласи: “Човекът даже и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разглежда тази писмена, да си спомня за този, който я е направил. Името пък на владетеля е канъ ювиги Омуртагъ. Дано Бог да го удостои да проживъе сто години.” В развалините на Градището, където е бил Преславният дом на Дунава, е намерена мраморна плоча с надпис, който говори за сраженията на българския хан Крум с византийския император Никифор в 811 година.
 Мраморната плоча с надписа се съхранява в Археологическия музей в София.