BG EN
Начало История Флора Фауна Селото Галерия Линкове




 Проучването на флорния състав на защитената местност “Блато Малък Преславец” установи наличието на 177 вида висши цветни растения, които се отнасят към 61 семейства (Списък на видовете). Само за себе си това количество не означава почти нищо. Същността и значението му може да се разбере, ако тези цифри се съпоставят с аналогични данни за сходна територия. Сравнението е възможно благодарение на проучването на Цонев (2002) върху растителната покривка на Защитената местност “Калимок”. Той съобщава 369 таксона висши растения установени на територия от 66 000 дка. Веднага става ясно, че на територията на защитената местност “Блато Малък Преславец”, която е само 385 дка, т.е. повече от 170 пъти по -малка от тази на Защитената местност “Калимок”, са открити и идентифицирани само около 2,5 пъти по - малко видове. Съпоставката установява относително голямото флорно насищане, което е характерно за защитената местност “Блато Малък Преславец”. Този факт показва по един недвусмислен начин голямото фиторазнообразие на изследваната територия и оттам важността на мястото, което тя заема в общата мрежа на влажните зони в България. При това тази защитена местност е относително много малко повлияна от различни техногенни въздействия, което я прави изключително пригодна за различни проучвания.
  Към така установените висши растения с голяма доза вероятност би могло да се каже, че едни по - задълбочени и продължителни проучвания на флората на защитената местност “Блато Малък Преславец” ще увеличат тяхното число с още около 15 - 20 вида. Почти сигурно е установяването на Безкоренчевата волфия (Wolfia arrhiza) - защитен вид от Червената книга на България, Издутата водна леща (Lemna gibba) - също защитен вид от Червената книга на България, Дребният ръждавец (Potamogeton pussilus), Лечебната иглика (Primula veris), Пролетното ботурче (Cyclamen coum) и др.
  Безспорно най-важно място сред цялата група на висшите растения заема Бялата водна лилия (Nymphaea alba) - растение със статут на застрашен вид в Червената книга на България.
 Водните лилии са водни или блатни многогодишни растения с едри целокрайни листа плаващи на повърхността на водата и едри бели цветове. През месец май листата им се появяват на повърхността и образуват огромни плантации. Цъвтежът на водната лилия започва през месеците -юни и продължава до септември.Този вид образува почти чисти колонии на територията на блатото, като заема около 46 дка от неговата повърхност. Ето защо понастоящем находищата на бялата водна лилия в блатото формират нейната най -голяма цъфтяща популация на територията на България.
  По данни на местни хора по заблатените места към опашката на защитената местност е растяла многобройна популация на Блатното кокиче (Leucojum aestivum L.). Това е растение, което в Червената книга присъства като застрашен вид. От блатното кокиче се добива дрога, от която се получават много важни лечебни субстанции. Изкуственото повишаване на нивото на водоема през осемдесетте години на миналия век е довело до неговото изчезване. Напълно възможно е все още там да се срещат единични екземпляри от блатно кокиче, но те са силно подтиснати и развиват само вегетативни органи, което ги прави трудно забележими и откриваеми.
  Най-голяма част от крайбрежните терени се заемат от съобществата на Тръстика (Phragmites astralis). На много места тръстиката образува чисти петна, особено, когато тези съобщества са формирани на брега. Когато обаче тръстиковите ценози са във водата, тогава участие в тях взeмат: Дребната водна леща (Lemna minor), Изправената ежова главица (Sparganium ramosum), Широколистният папур (Typha latifolia), Теснолистният папур (Typha angustifolia), Водянката (Hydrocharis morsus-ranae), а към опашката на блатото сред тръстиката може да се срещне и Триделната водна леща (Lemna trisulca).   Както беше отбелязано по-горе във връзка с геоботаничното райониране на изучаваната територия, растителната покривка в тази част на страната има сравнително добре изразен степен характер. В нашия случай този характер се подкрепя от присъствието на Степното еньовче (Galium humiffusum) и Драката (Paliurus spina-christi) сред останалите видове растения намерени на територията на защитената местност. Повишената въздушна влажност е причина за присъствието на Полския ясен (Fraxinus oxycarpa), който е един типичен евксински елемент в нашата флора.
  По време на настоящото проучване на защитената местност “Блато Малък Преславец” на 28.03.2004 г. в непосредствена близост до западния бряг беше събран материал от висше водно растение, който беше идентифициран като Нуталиева водна чума (Elodea nuttallii) . Този факт означава, че защитената местност “Блато Малък Преславец” е първият вътрешен водоем на територията на нашата страна, в който е намерен вида. При това трябва да се отбележи, че нуталиевата водна чума е нов вид за флората на България, установен за първи път през лятото на 2003 година във водите на българската акватория на река Дунав.
  Сред установените висши растения най - многобройни са представителите на сем. Сложноцветни (Asteraceae) с 21 вида. Следват тези от сем. Житни (Poaceae) с 13 вида и растенията от сем. Устоцветни (Lamiaceae) с 12 вида. След тях в низходяща градация се нареждат семействата: Бобови (Fabaceae) с 11 вида, Розоцветни (Rosaceaе) с 9 вида и Сенникоцветни (Apiaceae) със 7 вида. Може да се отбележи още, че в целия флорен комплекс на защитената местност 2 семейства са представени с по 5 вида, едно семейство с 4 вида, 14 семейства с по 3 вида, 9 семейства с по 2 вида и 27 семейства са представени с по един вид. Голяма част от тези растения са плевелни и рудерални растения: копривата, синята злъчка, кучешкото грозде, различните видове лопен и т.н. Има и някои видове, които повече или по - малко съзнателно са интродуцирани от човека: черницата, конопа, аморфата, ябълката. Общо би могло да се отбележи, че територията на защитената местност е богата на видове от групата на антропофитите, което е резултат от широката му връзка с околните райони. Една от причините за тази активна инвазия на антропофитни видове е и близостта на с. Малък Преславец, чиито поземлен фонд граничи с територията на природната забележителност.